Завърнах се от морето още в началото на месеца, но не писах в блога поради чиста проба липса на интересни неща за разказване…
Но това вече не е така, тъй като през изминалия уикенд иначе сивото ми ежедневие придоби реална представа за цвят… Казано с други думи, прекарах гореспоменатите два дни с възможно най-прекрасния човек на тази земя – приятелката ми Невелина, с която не се бяхме виждали от има-няма 3-4 месеца…
Въпреки краткото време прекарано заедно (все път ни дели, да му се не види!), имам чувството че връзката ни премина на едно по-висше ниво, ако изобщо има такива неща като нива във връзките
Миличко, публично заявявам, че не познавам по-мил и загрижен към мен човек от теб и използвам възможността, за да се опитам отново да изразя безкрайната си обич към теб и да ти благодаря че донесе смисъл на живота ми… Обичам те и благодаря на Господ, че те има!
P.S. А за тези от вас, които се чудят и маят кое ли момиче би се захванало с див селянин като мен (пределно ясно ми е, че има и такива), прилагам снимка
Behold, Невелина:
